На Жасмина
Аз още помня колко силно те мечтах!...
И как горещо умолявах Всемогъщия
по-скоро да ми прати само две неща:
любящ съпруг и теб, прекрасна моя
дъще!
Погледна ли те, да съзирам прероден
лика на своята непрежалима майка.
Милувката ѝ да усещам всеки ден,
погалиш ли ме с твоята ръчица малка.
Прости, че на съдбата тежкия юмрук
изцяло не поех, не ми достигна сила.
И двете носим белезите от барут.
Но все пак оцеляхме… с Божията милост!
Навършваш днес Христови тридесет и три.
И за пореден път отново ще Го моля
със здраве, радост и любов да те дари!
А аз до теб ще бъда, първородна моя!
Албена Димитрова
28.1.2024.
София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
