12.11.2011 г., 22:18

На живота есента

Поезия » Любовна

965 0 13

На живота есента

За любов до смърт е вече късно -

зрее младият ни плод,

наша грижа е да не допуснем

да го скършат твърде млад!

За любов гореща между двама

други са сега на път:

трогнат и несръчен той, тя - дама,

сетили сърце от плът!

За любов до смърт е вече късно -

нека цъфва пролетта!

А в косите наши скреж разпръсква

на живота есента!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2011-11-17T20:26:09+02:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Благодаря, приятели!

2011-11-17T20:01:56+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Никога не е късно!

2011-11-17T18:37:48+02:00
chergligan (Костадин Костадинов)

Не, не е късно!
Поздрав!

2011-11-17T18:03:43+02:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Благодаря, Анжамбмане, и на вас - всички приятели! Хубаво е, че така силно вярвате в любовта!

2011-11-17T14:32:08+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0