На живота есента
За любов до смърт е вече късно -
зрее младият ни плод,
наша грижа е да не допуснем
да го скършат твърде млад!
За любов гореща между двама
други са сега на път:
трогнат и несръчен той, тя - дама,
сетили сърце от плът!
За любов до смърт е вече късно -
нека цъфва пролетта!
А в косите наши скреж разпръсква
на живота есента!
© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados