На Жоро
В очите ми блестят кристали сякаш
по бузите се стичат две сълзи.
За кратко стана моят навик,
несравним с цигарата дори.
Живота ми изпълни с много радост,
многоцветно пъстра е - като дъга.
И с теб опитах всяка сладост,
изгряваш както слънце след дъжда.
И ще ми липсваш много,
защото те обичам.
Ще те търся в утрото на всеки
идващ ден…
И ще чакам да се върнеш тази есен…
Ти си просто част от мен!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
