May 31, 2009, 10:19 AM

На Жоро

  Poetry » Love
947 0 1

В очите ми блестят кристали сякаш

по бузите се стичат две сълзи.

За кратко стана моят навик,

несравним с цигарата дори.

 

 

 

Живота ми изпълни с много радост,

многоцветно пъстра е - като дъга.

И с теб опитах всяка сладост,

изгряваш както слънце след дъжда.

 

 

 

И ще ми липсваш много,

защото те обичам.

Ще те търся в утрото на всеки

идващ ден…

 

 

 

    И ще чакам да се върнеш тази есен…

                                              Ти си просто част от мен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...