May 31, 2009, 10:19 AM

На Жоро

  Poetry » Love
953 0 1

В очите ми блестят кристали сякаш

по бузите се стичат две сълзи.

За кратко стана моят навик,

несравним с цигарата дори.

 

 

 

Живота ми изпълни с много радост,

многоцветно пъстра е - като дъга.

И с теб опитах всяка сладост,

изгряваш както слънце след дъжда.

 

 

 

И ще ми липсваш много,

защото те обичам.

Ще те търся в утрото на всеки

идващ ден…

 

 

 

    И ще чакам да се върнеш тази есен…

                                              Ти си просто част от мен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...