19.05.2009 г., 6:09 ч.

На кафе с Морфей 

  Поезия » Друга
1089 0 25

 

Във мене бавно взира се сънят

и мозъкът крещи: „Машини, спирай!!!”

И тъй, напук на лудостта,

животът в мене бавничко замира.

 

Поемам дъх, отпускам се полека.

И натежавам – тъмен монолит.

Поемам пак по тихата пътека.

Разходка без маршрут и гид.

 

Завивки хладни болката прегръщат.

Отнасят я "от другата страна”.

А мракът бледи спомени превръща

във армия от дишащи неща...

 

Да каже авторът не иска нищо,

но всички го разбират със тъга.

Таванът, подът и стените необятни

са по-големи от Света.

 

И тъй, във тая вътрешна вселена,

във царството на хаоса у всеки нас

догаря бавно тъжната цигара,

оставяща омачкан фас.

 

Седни до мен, не искам сам да пуша!

Не пушиш ли?! Та туй е просто сън.

Запали я, и димът и тежък вдишай,

а после бавно го пусни навън!

 

Не знам може би сте дали дума...

Обет за смелост и кураж,

но моят пепелник е вече пълен,

а масата – със празен амбалаж.

 

Поканени сте всички – аз ще черпя!

Душата е бездънно портмоне.

Ще се напием, има тук за всички...

Ще изтрезнеем... и какво ли още не...

 

И моля ви, спестете оптимизма!

Аз знам, отново слънцето ще грей.

Сега съм тук, допушвам мисли и ви чакам –

Поредното кафе с Морфей...

 

© Георги Димов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И как е кафето Харесах, ще взема да те чета редовно
  • Хм, май че си права.
    Това не може тъй да продължава...
    Но ако вззема, че ги спра
    с какъв порок ли ще напълня
    оставащата празнота
  • Господинова
    Чакате Музът?
    това е похвално.
    Там вдън горите...
    ... доста е кално.
    Ала знае ли човек?
    В ранни зори
    кое потушава и кое гори?


    Радостта, Бела, е сянка лукава.
    Ти я приемаш и й се отдаваш.
    После изчезва като дим от цигара...
    Оп... пак ги намесих... мама им стара...

    Не че давя - вече няма кой...
    Малко "рамена" търси този лир. герой
    А цигара на сън не е цигара
    Оп... пак ги намесих...

  • ОО ,Белла!!здравей!!
    Събираме тайфата в кафето на Морфей!!
    Взаимно давим скръб във алкохола!
    (...а хич не ни се пие)
    Димов -страда от твоята липса комай!!
    А аз съм погнала моя лирически..
    Де ли е ?? Кой ли го знай !??
  • търся лирическия..
    вдън гори тилилейски
    взе, 4е се скри.
    ей ,така си офейка..уви!!!
    Чакам и "музът" да ме осени
    куплет да напиша към ранни зори..

  • Само ми кажи накъде бягаш
    и какво те държи будна, та не лягаш?
    Аз съм гонещ -готин пост...
    Та... на предния въпрос?


  • Тук напоследък модно стана да се пие!!
    Махмурлукът е на мода !!
    Празнува предипетъчно народа!!
    -По интелектуалски е най- лесно !!
    Та да загърбим всичко по- телесно !!
    12 удари !!
    С МОРФЕЙ да повандалстваме във рими
    Ако ти стиска !! Догони ме !!

  • Кхахах
    Като КАВЛЕРист(ински) съм длъжен да попитам...
    Каквото и да носите ще го опитам.
    Та дори и след запоя да изпея
    сам за себе си "... он не вернулся из боя"
  • Ах какви КАВАЛЕРИСТИ сте Вие ДИМОВ и БАРОНА!!!
    Къде са ви обноските, младежи ??!!А?!
    Добре , че съм приятелски нстроена,
    не съм дошла под мишница с нагона си
    Бутилка - като за приятели!!
    Отровите са , знаеш за предатели!!
    От водката, третинка е за мене!! Пронто !!
    -Давай ,пацан !! Закурим как на фронте !!
  • Хах, Бароне, заповядайте, седнете!
    Ето и цигара запалете!
    Прихванете нещо и от нас
    оставете и Вие вашия вас...



    Ами ти, Нели...
    Какво занчи нахалство?
    Всеки "заслужаващ" е поканен в туй пространство.
    А какво е във бутилката
    отровата ли
    или билката?

  • Добре, че покани и нас на софрата, Георги! Дай да изпушим по една, белким поне един порок да прихвана...С поздрав: Ваше Благородие
  • Как е компанията на Морфей за тази нощ??
    Тайфата тук ли е?? Нахалничка съм А??
    Макар и без покана, ще поседна:
    - Дай една цигара !!Да запалим!!
    Бутилката е тук !!Налей !! Наздраве, братко !!
    Ще пием до зори !!Ще се посмеем..
    Във рими ще вандалстваме !!
    И до зори ще оцелеем..
  • Lotrek, ananel, Морфей каза: "Не им ща поздравите, ако до две нощи не се вяснат в кафенето...

    Линасветлана, за вас важи същото...

    Neon, ако дойдеш и ти Морфей ще е доволен... все още няма светещи реклами на бара
  • Браво! Много!
  • ...Таванът, подът и стените необятни
    са по-големи от Света...

    Понякога...Оставете ми малко кафе, смятам да привикна да го пия с вас. Поканата за мен е Чест, Благодаря...
  • Поздрави и за Морфей!!!
  • Поздравления за метафорите ... на Морфей
  • Аласторе, радвам се, че си се присетил за нещо ценно за тебе. Благодаря за всичко, което каза надявам се да си прав Образованието ми не е такова, но основното училище, в което учих се каза Н.Й.Вапцаров - демек ПОЧТИ ПОЗНА
  • По скоро "машинен" ритъм усещам, дали не учиш за механик. Усеща се "морското" въпреки, че е дълбоко скрито, но и аз съм си платил "данъка" на морето като леководолаз и капитанска книжка имам до 20 БРТ и усещам нещата. Такива са нощите като се прибереш след поредното плаване и така добре си описал късните часове след бара и преди настъпване на утрото. Всичко е изпито идва новия ден, а ти дори не си спомняш името на тази до теб и казваш нещо мило и нежно преди да си тръгне. Чудесно владееш техниката на писане, което е рядкост тук и с нетърпение ще чакам това което имаш да ни кажеш. Защото то е главното. Поздрави приятел, не се срещат всеки ден хора като теб
  • Определено съм съгласен с госпожица Градинарова.
  • Прочетох го няколко пъти.
    Увлекателен стих. Хареса ми!
  • Благодаря ви, драги Казах ви къде съм. Заповядайте
  • ЕМИИИ Как така авторът нищо няма да каже
    Всички го чакат...нали?!?
    А пък той да мълчи и да спи
    Морфей е компания твърде добра
    за приказки чак.. до сутринта

    п.с. Само белия дроб
    на Морфей запази
    и малко по- малко
    вземи че пуши
  • Много съм доволна от прочетеното!!!
  • Много е добро. Освен, че е адски смислено и дълбоко, притежава и лек и нежен стихов ритъм. Поздрави.
Предложения
: ??:??