На кафе с Морфей
Във мене бавно взира се сънят
и мозъкът крещи: „Машини, спирай!!!”
И тъй, напук на лудостта,
животът в мене бавничко замира.
Поемам дъх, отпускам се полека.
И натежавам – тъмен монолит.
Поемам пак по тихата пътека.
Разходка без маршрут и гид.
Завивки хладни болката прегръщат.
Отнасят я "от другата страна”.
А мракът бледи спомени превръща
във армия от “дишащи неща”...
Да каже авторът не иска нищо,
но всички го разбират със тъга.
Таванът, подът и стените необятни
са по-големи от Света.
И тъй, във тая вътрешна вселена,
във царството на хаоса у всеки нас
догаря бавно тъжната цигара,
оставяща омачкан фас.
Седни до мен, не искам сам да пуша!
Не пушиш ли?! Та туй е просто сън.
Запали я, и димът и тежък вдишай,
а после бавно го пусни навън!
Не знам може би сте дали дума...
Обет за смелост и кураж,
но моят пепелник е вече пълен,
а масата – със празен амбалаж.
Поканени сте всички – аз ще черпя!
Душата е бездънно портмоне.
Ще се напием, има тук за всички...
Ще изтрезнеем... и какво ли още не...
И моля ви, спестете оптимизма!
Аз знам, отново слънцето ще грей.
Сега съм тук, допушвам мисли и ви чакам –
Поредното кафе с Морфей...
© Георги Димов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И как е кафето
Харесах, ще взема да те чета редовно -
Хм, май че си права.
Това не може тъй да продължава...
Но ако вззема, че ги спра
с какъв порок ли ще напълня
оставащата празнота
-
Господинова
Чакате Музът?
това е похвално.
Там вдън горите...
... доста е кално.
Ала знае ли човек?
В ранни зори
кое потушава и кое гори?
Радостта, Бела, е сянка лукава.
Ти я приемаш и й се отдаваш.
После изчезва като дим от цигара...
Оп... пак ги намесих... мама им стара...
Не че давя - вече няма кой...
Малко "рамена" търси този лир. герой
А цигара на сън не е цигара
Оп... пак ги намесих...
-
ОО ,Белла!!здравей!!
Събираме тайфата в кафето на Морфей!!
Взаимно давим скръб във алкохола!
(...а хич не ни се пие)
Димов -страда от твоята липса комай!!
А аз съм погнала моя лирически..
Де ли е ?? Кой ли го знай !??
-
търся лирическия..
вдън гори тилилейски
взе, 4е се скри.
ей ,така си офейка..уви!!!
Чакам и "музът" да ме осени
куплет да напиша към ранни зори..
-
Само ми кажи накъде бягаш
и какво те държи будна, та не лягаш?
Аз съм гонещ -готин пост...
Та... на предния въпрос?
-
Тук напоследък модно стана да се пие!!
Махмурлукът е на мода !!
Празнува предипетъчно народа!!
-По интелектуалски е най- лесно !!
Та да загърбим всичко по- телесно !!
12 удари !!
С МОРФЕЙ да повандалстваме във рими
Ако ти стиска !! Догони ме !!
-
Кхахах
Като КАВЛЕРист(ински) съм длъжен да попитам...
Каквото и да носите ще го опитам.
Та дори и след запоя да изпея
сам за себе си "... он не вернулся из боя" -
Ах какви КАВАЛЕРИСТИ сте Вие ДИМОВ и БАРОНА!!!
Къде са ви обноските, младежи ??!!А?!
Добре , че съм приятелски нстроена,
не съм дошла под мишница с нагона си
Бутилка - като за приятели!!
Отровите са , знаеш за предатели!!
От водката, третинка е за мене!! Пронто !!
-Давай ,пацан !! Закурим как на фронте !!
-
Хах, Бароне, заповядайте, седнете!
Ето и цигара запалете!
Прихванете нещо и от нас
оставете и Вие вашия вас...
Ами ти, Нели...
Какво занчи нахалство?
Всеки "заслужаващ" е поканен в туй пространство.
А какво е във бутилката
отровата ли
или билката?
-
Добре, че покани и нас на софрата, Георги! Дай да изпушим по една, белким поне един порок да прихвана...С поздрав: Ваше Благородие
-
Как е компанията на Морфей за тази нощ??
Тайфата тук ли е?? Нахалничка съм А??
Макар и без покана, ще поседна:
- Дай една цигара !!Да запалим!!
Бутилката е тук !!Налей !! Наздраве, братко !!
Ще пием до зори !!Ще се посмеем..
Във рими ще вандалстваме !!
И до зори ще оцелеем.. -
Lotrek, ananel, Морфей каза: "Не им ща поздравите, ако до две нощи не се вяснат в кафенето...
Линасветлана, за вас важи същото...
Neon, ако дойдеш и ти Морфей ще е доволен... все още няма светещи реклами на бара -
Браво! Много!
-
...Таванът, подът и стените необятни
са по-големи от Света...
Понякога...Оставете ми малко кафе, смятам да привикна да го пия с вас. Поканата за мен е Чест, Благодаря... -
Поздрави и за Морфей!!!
-
Поздравления за метафорите ... на Морфей
-
Аласторе, радвам се, че си се присетил за нещо ценно за тебе. Благодаря за всичко, което каза надявам се да си прав Образованието ми не е такова, но основното училище, в което учих се каза Н.Й.Вапцаров - демек ПОЧТИ ПОЗНА
-
По скоро "машинен" ритъм усещам, дали не учиш за механик. Усеща се "морското" въпреки, че е дълбоко скрито, но и аз съм си платил "данъка" на морето като леководолаз и капитанска книжка имам до 20 БРТ и усещам нещата. Такива са нощите като се прибереш след поредното плаване и така добре си описал късните часове след бара и преди настъпване на утрото. Всичко е изпито идва новия ден, а ти дори не си спомняш името на тази до теб и казваш нещо мило и нежно преди да си тръгне. Чудесно владееш техниката на писане, което е рядкост тук и с нетърпение ще чакам това което имаш да ни кажеш. Защото то е главното. Поздрави приятел, не се срещат всеки ден хора като теб
-
Определено съм съгласен с госпожица Градинарова.
-
Прочетох го няколко пъти.
Увлекателен стих. Хареса ми! -
Благодаря ви, драги Казах ви къде съм. Заповядайте
-
ЕМИИИ Как така авторът нищо няма да каже
Всички го чакат...нали?!?
А пък той да мълчи и да спи
Морфей е компания твърде добра
за приказки чак.. до сутринта
п.с. Само белия дроб
на Морфей запази
и малко по- малко
вземи че пуши -
Много съм доволна от прочетеното!!!
-
Много е добро. Освен, че е адски смислено и дълбоко, притежава и лек и нежен стихов ритъм. Поздрави.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
