"На Коледа се случват чудеса".
По навик пожелаваш си вълшебство.
На ясните и сини небеса
се молиш с плам от ранното си детство.
Пораснал си на ръст и на мечти
и мислиш, че това е да сме хора.
А чудото в краката ти скимти.
Не знае, че очакваш го от горе.
А чудото по прага ти дере.
С апатия към твоята молитва.
Изстрелваш бързо "Бог ще ми даде".
Ругаеш после. Някой го подритва.
И чудото престава да блести.
От глад и от обида - живи мощи.
Не вярва в постно "Имам си мечти".
И Господ чува само "Искам още".
© Богдана Калъчева Всички права запазени