Нишки черна коприна
Нощ е. Вали. И е есен.
Във моите скици те няма.
Светът за любов ли е тесен?
Червените устни на дама
са център на тази картина-
ответна черта- за раздяла
където ме няма и има,
където съм край и начало.
Тя носи на слънцето мрака,
а ти си мъгла непрогледна..
Във спалнята нощем те чака
и нейният върх ми е бездна.
В съня ти отдавна ме няма.
А аз пък за сън не помислям.
Тук изгревът сам се разпада
на нишки от черна коприна.
По тялото денем се спускат
и болката спомена пази.
Въпроси с въпроси се сблъскват..:
Обичаш ли още онази?
На букви изтича животът
Живот ли изобщо е ,всъщност?
Нощта се стопява до восък,
а времето става секунда.
Под сянка виси хоризонтът
на косъм от моето тяло.
Открадна ми сетния огън
за своето ново начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
