Нишки черна коприна
Нощ е. Вали. И е есен.
Във моите скици те няма.
Светът за любов ли е тесен?
Червените устни на дама
са център на тази картина-
ответна черта- за раздяла
където ме няма и има,
където съм край и начало.
Тя носи на слънцето мрака,
а ти си мъгла непрогледна..
Във спалнята нощем те чака
и нейният върх ми е бездна.
В съня ти отдавна ме няма.
А аз пък за сън не помислям.
Тук изгревът сам се разпада
на нишки от черна коприна.
По тялото денем се спускат
и болката спомена пази.
Въпроси с въпроси се сблъскват..:
Обичаш ли още онази?
На букви изтича животът
Живот ли изобщо е ,всъщност?
Нощта се стопява до восък,
а времето става секунда.
Под сянка виси хоризонтът
на косъм от моето тяло.
Открадна ми сетния огън
за своето ново начало.
© Деница Гарелова All rights reserved.
