19.10.2006 г., 22:20

НА КРАЧКА БЯХ

1.8K 0 11
на крачка бях от пепелта
логично следствие
от огъня
горял в хралупата на мисълта ми

но ето чух почукване:
кълвач
и взех червената му шапка
покрих очите си
(не помня – плаках ли?)

и смях се после, а в гората
кънтяха стъпките на охлюви
и капките блестяха езерно

ръка навън протегнах – пълна шепа
със корояди тлъсти, храненици мои
да му благодаря

кълвачо, мой, къде си
забравих да ти върна шапката

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...