НА КРАЧКА БЯХ
логично следствие
от огъня
горял в хралупата на мисълта ми
но ето чух почукване:
кълвач
и взех червената му шапка
покрих очите си
(не помня – плаках ли?)
и смях се после, а в гората
кънтяха стъпките на охлюви
и капките блестяха езерно
ръка навън протегнах – пълна шепа
със корояди тлъсти, храненици мои
да му благодаря
кълвачо, мой, къде си
забравих да ти върна шапката
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
