Oct 19, 2006, 10:20 PM

НА КРАЧКА БЯХ

  Poetry
1.8K 0 11
на крачка бях от пепелта
логично следствие
от огъня
горял в хралупата на мисълта ми

но ето чух почукване:
кълвач
и взех червената му шапка
покрих очите си
(не помня – плаках ли?)

и смях се после, а в гората
кънтяха стъпките на охлюви
и капките блестяха езерно

ръка навън протегнах – пълна шепа
със корояди тлъсти, храненици мои
да му благодаря

кълвачо, мой, къде си
забравих да ти върна шапката

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...