НА КРАЧКА БЯХ
логично следствие
от огъня
горял в хралупата на мисълта ми
но ето чух почукване:
кълвач
и взех червената му шапка
покрих очите си
(не помня – плаках ли?)
и смях се после, а в гората
кънтяха стъпките на охлюви
и капките блестяха езерно
ръка навън протегнах – пълна шепа
със корояди тлъсти, храненици мои
да му благодаря
кълвачо, мой, къде си
забравих да ти върна шапката
© Георги All rights reserved.
