Oct 19, 2006, 10:20 PM

НА КРАЧКА БЯХ

  Poetry
1.8K 0 11
на крачка бях от пепелта
логично следствие
от огъня
горял в хралупата на мисълта ми

но ето чух почукване:
кълвач
и взех червената му шапка
покрих очите си
(не помня – плаках ли?)

и смях се после, а в гората
кънтяха стъпките на охлюви
и капките блестяха езерно

ръка навън протегнах – пълна шепа
със корояди тлъсти, храненици мои
да му благодаря

кълвачо, мой, къде си
забравих да ти върна шапката

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...