19 oct 2006, 22:20

НА КРАЧКА БЯХ

  Poesía
1.8K 0 11
на крачка бях от пепелта
логично следствие
от огъня
горял в хралупата на мисълта ми

но ето чух почукване:
кълвач
и взех червената му шапка
покрих очите си
(не помня – плаках ли?)

и смях се после, а в гората
кънтяха стъпките на охлюви
и капките блестяха езерно

ръка навън протегнах – пълна шепа
със корояди тлъсти, храненици мои
да му благодаря

кълвачо, мой, къде си
забравих да ти върна шапката

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...