10.10.2015 г., 20:43

На кръстопът

819 1 1

На кръстопът

 

Дрънчат в главите ни вериги

от петвековна робска нощ.

Не помним ханове ювиги,

писмо славянско, царска мощ.

 

Пътуването към Европа

завърши в Натовския блок.

И зейна пропаст най-дълбока

между славянския ни род.

 

Потънаха позорно в нея

признателност, човещина.

Днес гоним глупави химери

от алчност и от суета.

 

Не плачем от любов и радост,

а от безсилие и срам.

А Златният телец за жалост

ни води в Дяволския храм.

 

Държава сме на кръстопът -

така е. "Кръста" си да носим

със гордост! Изправете гръб!

От никой нищо да не просим!

 

ІХ, 2015 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, че бяхте тук и споделихте.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...