На кръстопът

Дрънчат в главите ни вериги

от петвековна робска нощ.

Не помним ханове ювиги,

писмо славянско, царска мощ.

Пътуването към Европа

завърши в Натовския блок.

И зейна пропаст най-дълбока

между славянския ни род.

Потънаха позорно в нея

признателност, човещина.

Днес гоним глупави химери

от алчност и от суета.

Не плачем от любов и радост,

а от безсилие и срам.

А Златният телец за жалост

ни води в Дяволския храм.

Държава сме на кръстопът -

така е. "Кръста" си да носим

със гордост! Изправете гръб!

От никой нищо да не просим!

ІХ, 2015 г.