На кръстопът

3.04.2019 г., 17:12 ч.

Поезия » Друга

544 0 4

На кръстопътя на живота,
изправен съм за кой ли път.
Дали да избера посока,
или звездите ще решат.

Стоя, изпълнен със съмнения,
и взирам се в далечината,
а в мен се лутат измерения,
преплитат мрака, светлината.

Но сякаш чух затихващ шепот,
от вятъра донесен неслучайно.
Обърнах се. Почувствах трепет.
Надежда в мен роди се тайно.

Дали си ти, или не беше.
Затичах се през тишината,
а болката във мен крещеше,
разкъсвана от топлината.

Накрая стигнах. Беше пусто.
Огледах се, не те видях.
Но бях щастлив, че за секунда,
почувствах те, до тебе бях.

Но този миг ми даде смисъл,
да бъда жив, да се отърся.
И път след път, и с всяка мисъл
да продължавам да те търся.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ИнаКалина

2019-04-04T03:26:45+03:00

Хареса ми, понякога само един миг може да осмисли всичко...Поздрави!
nqkoq-x (Някоя)

2019-04-03T22:39:20+03:00

Много красиво и много въздействащо!
Aske (Петя Косева)

2019-04-03T21:29:57+03:00

Надежда и съмнения...и винаги несигурност. Но сигурното е, че изпитани от поет водят до красиви резултати : )
Katriona (Кети Рашева)

2019-04-03T19:31:59+03:00

Чудесен стих, особено впечатлява нишката на повествованието - авторът тук разказва! Рядко се случва да прочета нещо толкова живо и истинско!