На кръстопът
На кръстопътя на живота,
изправен съм за кой ли път.
Дали да избера посока,
или звездите ще решат.
Стоя, изпълнен със съмнения,
и взирам се в далечината,
а в мен се лутат измерения,
преплитат мрака, светлината.
Но сякаш чух затихващ шепот,
от вятъра донесен неслучайно.
Обърнах се. Почувствах трепет.
Надежда в мен роди се тайно.
Дали си ти, или не беше.
Затичах се през тишината,
а болката във мен крещеше,
разкъсвана от топлината.
Накрая стигнах. Беше пусто.
Огледах се, не те видях.
Но бях щастлив, че за секунда,
почувствах те, до тебе бях.
Но този миг ми даде смисъл,
да бъда жив, да се отърся.
И път след път, и с всяка мисъл
да продължавам да те търся.
© Николай Ковачев All rights reserved.
