И ти дойде, подаде ми ръка
и тръгна да ме водиш някъде нататъка.
Към неизвестното,
което сам не знаеше къде е.
Изгуби пътя, изостави ме,
а после пак при мене се завърна.
Без много обяснения,
с не малко обвинения,
по пътя пак поехме заедно.
Сега стоим на кръстопът
и всеки в другата посока,
на ляво ти, на дясно аз,
а после на обратно
и обратно пак...
във вечната игра на (.....)
© Пролет Всички права запазени