На куц крак
На куц крак преполових живота си.
(Ако изобщо има среда).
Някои трупат запаси, имане,
аз го превърнах в игра.
Полунашега отминавах обидите.
Стисках юмрук, удрях с думи.
Скудоумите не ме разбраха,
смутиха се и рицарите,
в мен влюбени.
Не бях светица, ни Пенелопа -
опазил ме Бог от подобна скука.
Плетох и разплитах до болка душата си
с острото на една кука.
В крайна сметка -
три деца родих.
За някои много,
за мен желано от малка.
Когато ме няма,
да четат моя стих,
без да страдат за своята майка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
