15.07.2008 г., 10:12

На куц крак

676 0 6

На куц крак преполових живота си.

 (Ако изобщо има среда).

Някои трупат запаси, имане,

аз го превърнах в игра.

Полунашега отминавах обидите.

Стисках юмрук, удрях с думи.

Скудоумите не ме разбраха,

смутиха се и рицарите,

в мен влюбени.

Не бях светица, ни Пенелопа -

опазил ме Бог от подобна скука.

Плетох и разплитах до болка душата си

 с острото на една кука.

В крайна сметка -

три деца родих.

За някои много,

за мен желано от малка.

Когато ме няма,

да четат моя стих,

без да страдат за своята майка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...