15.07.2008 г., 10:12 ч.

На куц крак 

  Поезия » Философска
471 0 6

На куц крак преполових живота си.

 (Ако изобщо има среда).

Някои трупат запаси, имане,

аз го превърнах в игра.

Полунашега отминавах обидите.

Стисках юмрук, удрях с думи.

Скудоумите не ме разбраха,

смутиха се и рицарите,

в мен влюбени.

Не бях светица, ни Пенелопа -

опазил ме Бог от подобна скука.

Плетох и разплитах до болка душата си

 с острото на една кука.

В крайна сметка -

три деца родих.

За някои много,

за мен желано от малка.

Когато ме няма,

да четат моя стих,

без да страдат за своята майка.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??