На куц крак
На куц крак преполових живота си.
(Ако изобщо има среда).
Някои трупат запаси, имане,
аз го превърнах в игра.
Полунашега отминавах обидите.
Стисках юмрук, удрях с думи.
Скудоумите не ме разбраха,
смутиха се и рицарите,
в мен влюбени.
Не бях светица, ни Пенелопа -
опазил ме Бог от подобна скука.
Плетох и разплитах до болка душата си
с острото на една кука.
В крайна сметка -
три деца родих.
За някои много,
за мен желано от малка.
Когато ме няма,
да четат моя стих,
без да страдат за своята майка.
© Христина Комаревска All rights reserved.
