А тази нощ липата ми ще цъфне.
Заспивам до прозореца отворен.
Очаквам ароматът да се пръсне,
безсънието с нежност да пребори.
На липовите сънища в средата,
медът ще пусне корен под езика
и тихо ще прошепна на луната,
/защото нямам сили да извикам/,
че точно тук от майската омая
светулките се учат да се молят,
светулките се учат да желаят
и сбъднатите сънища не
брóят.