20 мая 2020 г., 09:27

На липовите сънища в средата

976 7 10

А тази нощ  липата ми ще цъфне.
Заспивам до прозореца отворен.
Очаквам ароматът да се пръсне,
безсънието с нежност да пребори.


На липовите сънища в средата,
медът ще пусне корен под езика
и тихо ще прошепна на луната,
/защото нямам сили да извикам/,


че точно тук от майската омая
светулките се учат да се молят, 
светулките се учат да желаят
и сбъднатите сънища не
брóят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е красиво!
  • Ти си красота...хубав ден, миличка!
  • Красота!
  • Деа, благодаря ти за присъствието!
    Стойчо, думата ти винаги е благодошла и светлоугодна! Хубав ден, приятелю!
  • Райна си е Райна!
    Така ще обрисува чувствата си, че ми премалява от майски ухания и сънища!
    Няма да я поздравявам, за да не ми се разсърди!😉

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...