Изстрели от гъстия букак
отекват в планинската утроба,
там, където паметник е знак
над Бенковски гроба.
Огнени езици
сред дима от дулата
напомнят на всеки,
редят словата
за юнака,
в утрото на пролетта,
свалил ярема
на роба от врата.
За юнака,
с мощта на титана,
забил ръждивия си нож
в сърцето на тирана
и отворил люта рана
през Априлската епопея
на белия си кон.
За юнака,
загинал в нея
в дни на разгром.
На предателство дни.
Дни на низост за угода.
Дни на подлост за пари.
Той бе предаден!
Едно куче пасящо овце,
един жалък плужек,
с човешки образ и лице
подмами го в смъртен капан
и го изправи пред дулата
за народен срам.
Този народен герой
беше предаден от свой!
Под величествен Вежен,
в оня май снежен,
в утрото на мъглив ден,
от град куршумен
Бенковски падна сразен.
В Костина реката
угасна неговата звезда.
Но като самотна птица,
размахала тъжно крила,
душата му политна
над пламъците на горящите села,
над баирите и билата
забулени от черния дим и мъглата,
към театралната зала
в горите на Балкана.
Към ,,Грешниците"
гледащи страшната драма.
Сълзите им да изтрие,
жаравата да угаси
в свободните вече
човешки души.
В малкото кладенче,
с водица - сълза,
озверелите палачи умили
отрязаната му глава.
От тия безумци набучена на кол.
С развята над тях коса,
понесла се като сокол
над изстрадалата ни земя,
тя сякаш търсела
истината в словата:
,,Слава ли е смъртта,
рай ли е свободата?"
Пак е май, Бенковски,
славни герою,
повел ,,раята",
загинал за своето верою-
с пролята си кръв
да сбъднеш мечтата
над бащино огнище
да грее свободата.
На лобното ти място
са твоите внуци
и слагат венци, и цветя
под оркестрови звуци.
Те са тука сега,
защото вече знаят,
че истинската свобода
е частица от раят,
а на героите смъртта
е слава, вечна слава
във вечността!
По случай 137 години от гибелта на Апостола на Априлското въстание - Георги Бенковски. На 25 май /12 май стар стил/ 1876 година, на река Костина, край село Рибарица в Тетевенския балкан, той бива убит от засада. Поклон!
© Никола Яндов Всички права запазени