22.05.2013 г., 9:13  

На лобното място на Бенковски

3.6K 1 2

                                                  

                                                                                         

                                                       Изстрели от гъстия букак

                                                       отекват в планинската утроба,

                                                       там, където паметник е знак

                                                       над Бенковски гроба.

                                                       Огнени езици

                                                       сред дима от дулата

                                                       напомнят на всеки,

                                                       редят словата

                                                       за юнака,

                                                       в утрото на пролетта,

                                                       свалил ярема

                                                       на роба от врата.

                                                       За юнака, 

                                                       с мощта на титана,

                                                       забил ръждивия си нож

                                                       в сърцето на тирана

                                                       и отворил люта рана

                                                       през Априлската епопея                 

                                                       на белия си кон.

                                                       За юнака, 

                                                       загинал в нея

                                                       в дни на разгром.

                                                       На предателство дни.

                                                       Дни на низост за угода.

                                                       Дни на подлост за пари.                             

                                                       

                                                       Той бе предаден!

                                                       Едно куче пасящо овце,

                                                       един жалък плужек,

                                                       с човешки образ и лице

                                                       подмами го в смъртен капан

                                                       и го изправи пред дулата

                                                       за народен срам.

                                                       Този народен герой

                                                       беше предаден от свой!                         

                                                       

                                                       Под величествен Вежен,

                                                       в оня май снежен,

                                                       в утрото на мъглив ден,

                                                       от град куршумен

                                                       Бенковски падна сразен.                             

                                                       В Костина реката

                                                       угасна неговата звезда.

                                                       Но като самотна птица,

                                                       размахала тъжно крила,

                                                       душата му политна

                                                       над пламъците на горящите села,

                                                       над баирите и билата

                                                       забулени от черния дим и мъглата,

                                                       към театралната зала

                                                       в горите на Балкана.

                                                       Към ,,Грешниците"

                                                       гледащи страшната драма.                         

                                                       Сълзите им да изтрие,

                                                       жаравата да угаси

                                                       в свободните вече

                                                       човешки души.

                                                      

                                                       В малкото кладенче,

                                                       с водица - сълза,

                                                       озверелите палачи умили

                                                       отрязаната му глава.

                                                       От тия безумци набучена на кол.

                                                       С развята над тях коса,

                                                       понесла се като сокол

                                                       над изстрадалата ни земя,                        

                                                       тя сякаш търсела

                                                       истината в словата:

                                                       ,,Слава ли е смъртта,

                                                       рай ли е свободата?"

                                                       

                                                       Пак е май, Бенковски,

                                                       славни герою,

                                                       повел ,,раята",

                                                       загинал за своето верою-

                                                       с пролята си кръв

                                                       да сбъднеш мечтата

                                                       над бащино огнище

                                                       да грее свободата. 

                                                       На лобното ти място

                                                       са твоите внуци

                                                       и слагат венци, и цветя

                                                       под оркестрови звуци.

                                                       Те са тука сега,

                                                       защото вече знаят,                           

                                                       че истинската свобода

                                                       е частица от раят,

                                                       а на героите смъртта

                                                       е слава, вечна слава

                                                       във вечността!

                                                                                 

     По случай 137 години от гибелта на Апостола на Априлското въстание - Георги Бенковски. На 25 май /12 май стар стил/ 1876 година, на река Костина, край село Рибарица в Тетевенския балкан, той бива убит от засада. Поклон!   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам откритите хора и тяхната градивна критика.В случая смирено е приемам и ти благодаря за съвета,Ивайло. Ще се постарая да го направя.Бързах за годишнината на Бенковски и това повлия,въпреки че това не е оправдание.Често пиша на прима виста без да го оставям да отлежи.Сложих цветя на лобното място на Бенковски, сега отивам на Ботев и като се върна ще се опитам да бъде както трябва. Ще се радвам и за напред да чета мнението за моите писания.Ако си заслужавам за двойка пиши я. Все пак и двойката е оценка.
  • Хубаво e, БРАТ ми! Напомня ми на ВАЗОВ! Ама... тук и там - РИТЪМА и РИМАТА... нeщо нe са У рeд! За 6-ца си, НE Я ПИША! ПРE - РEДАКТИРАЙ, помисли за това дeто ти го писах, ЩE СE ВЪРНА ПАК СЛEД НЯКОЛКО ДEНА, и ако e У рeд... ЩE ТИ ПИША И ЦИФРА ПОД НEГО! ПОЗДРАВ - Иво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...