May 22, 2013, 9:13 AM  

На лобното място на Бенковски 

  Poetry » Odys and poems
2811 1 2

                                                  

                                                                                         

                                                       Изстрели от гъстия букак

                                                       отекват в планинската утроба,

                                                       там, където паметник е знак

                                                       над Бенковски гроба.

                                                       Огнени езици

                                                       сред дима от дулата

                                                       напомнят на всеки,

                                                       редят словата

                                                       за юнака,

                                                       в утрото на пролетта,

                                                       свалил ярема

                                                       на роба от врата.

                                                       За юнака, 

                                                       с мощта на титана,

                                                       забил ръждивия си нож

                                                       в сърцето на тирана

                                                       и отворил люта рана

                                                       през Априлската епопея                 

                                                       на белия си кон.

                                                       За юнака, 

                                                       загинал в нея

                                                       в дни на разгром.

                                                       На предателство дни.

                                                       Дни на низост за угода.

                                                       Дни на подлост за пари.                             

                                                       

                                                       Той бе предаден!

                                                       Едно куче пасящо овце,

                                                       един жалък плужек,

                                                       с човешки образ и лице

                                                       подмами го в смъртен капан

                                                       и го изправи пред дулата

                                                       за народен срам.

                                                       Този народен герой

                                                       беше предаден от свой!                         

                                                       

                                                       Под величествен Вежен,

                                                       в оня май снежен,

                                                       в утрото на мъглив ден,

                                                       от град куршумен

                                                       Бенковски падна сразен.                             

                                                       В Костина реката

                                                       угасна неговата звезда.

                                                       Но като самотна птица,

                                                       размахала тъжно крила,

                                                       душата му политна

                                                       над пламъците на горящите села,

                                                       над баирите и билата

                                                       забулени от черния дим и мъглата,

                                                       към театралната зала

                                                       в горите на Балкана.

                                                       Към ,,Грешниците"

                                                       гледащи страшната драма.                         

                                                       Сълзите им да изтрие,

                                                       жаравата да угаси

                                                       в свободните вече

                                                       човешки души.

                                                      

                                                       В малкото кладенче,

                                                       с водица - сълза,

                                                       озверелите палачи умили

                                                       отрязаната му глава.

                                                       От тия безумци набучена на кол.

                                                       С развята над тях коса,

                                                       понесла се като сокол

                                                       над изстрадалата ни земя,                        

                                                       тя сякаш търсела

                                                       истината в словата:

                                                       ,,Слава ли е смъртта,

                                                       рай ли е свободата?"

                                                       

                                                       Пак е май, Бенковски,

                                                       славни герою,

                                                       повел ,,раята",

                                                       загинал за своето верою-

                                                       с пролята си кръв

                                                       да сбъднеш мечтата

                                                       над бащино огнище

                                                       да грее свободата. 

                                                       На лобното ти място

                                                       са твоите внуци

                                                       и слагат венци, и цветя

                                                       под оркестрови звуци.

                                                       Те са тука сега,

                                                       защото вече знаят,                           

                                                       че истинската свобода

                                                       е частица от раят,

                                                       а на героите смъртта

                                                       е слава, вечна слава

                                                       във вечността!

                                                                                 

     По случай 137 години от гибелта на Апостола на Априлското въстание - Георги Бенковски. На 25 май /12 май стар стил/ 1876 година, на река Костина, край село Рибарица в Тетевенския балкан, той бива убит от засада. Поклон!   

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обичам откритите хора и тяхната градивна критика.В случая смирено е приемам и ти благодаря за съвета,Ивайло. Ще се постарая да го направя.Бързах за годишнината на Бенковски и това повлия,въпреки че това не е оправдание.Често пиша на прима виста без да го оставям да отлежи.Сложих цветя на лобното място на Бенковски, сега отивам на Ботев и като се върна ще се опитам да бъде както трябва. Ще се радвам и за напред да чета мнението за моите писания.Ако си заслужавам за двойка пиши я. Все пак и двойката е оценка.
  • Хубаво e, БРАТ ми! Напомня ми на ВАЗОВ! Ама... тук и там - РИТЪМА и РИМАТА... нeщо нe са У рeд! За 6-ца си, НE Я ПИША! ПРE - РEДАКТИРАЙ, помисли за това дeто ти го писах, ЩE СE ВЪРНА ПАК СЛEД НЯКОЛКО ДEНА, и ако e У рeд... ЩE ТИ ПИША И ЦИФРА ПОД НEГО! ПОЗДРАВ - Иво!
Random works
: ??:??