26.03.2025 г., 5:43

На лодка със бамбукови весла

380 0 0

Нощта простира черната си риза,
край глухите въздишки на Байкал,
макар че няма право да излиза –
отвъд пределите смълчани на Урал.

След малко ще се съмне и Зората
ще тръгне да изкачва Маркаджик!
Загърбила – дерето и гората –
по пътя между Кричим и Балчик!

Денят изплува сякаш от Марица!
На лодка със бамбукови весла,
преди да дефилира, като птица,
високо над смълчаните била!...

Там, дето още – Хълма се пече,
отвъд реката, до една черница,
но гледа навъсено, като врабче
само във своята празна паница.

Вятърът още – на столче седи,
ала се моли със вдъхновение,
на всяка строфа, която реди –
за своето ново стихотворение!...

Месецът слиза от хълма пеша,
но вместо да тръгне –
на път за Малави…
Решава самичък с ранена душа –
отново в Марица да се удави…


 

2024 г.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...