На лодка със бамбукови весла

Нощта простира черната си риза,
край глухите въздишки на Байкал,
макар че няма право да излиза –
отвъд пределите смълчани на Урал.

След малко ще се съмне и Зората
ще тръгне да изкачва Маркаджик!
Загърбила – дерето и гората –
по пътя между Кричим и Балчик!

Денят изплува сякаш от Марица!
На лодка със бамбукови весла,
преди да дефилира, като птица,
високо над смълчаните била!...

Там, дето още – Хълма се пече,
отвъд реката, до една черница,
но гледа навъсено, като врабче
само във своята празна паница.

Вятърът още – на столче седи,
ала се моли със вдъхновение,
на всяка строфа, която реди –
за своето ново стихотворение!...

Месецът слиза от хълма пеша,
но вместо да тръгне –
на път за Малави…
Решава самичък с ранена душа –
отново в Марица да се удави…

2024 г.