На лодка със бамбукови весла
Нощта простира черната си риза,
край глухите въздишки на Байкал,
макар че няма право да излиза –
отвъд пределите смълчани на Урал.
След малко ще се съмне и Зората
ще тръгне да изкачва Маркаджик!
Загърбила – дерето и гората –
по пътя между Кричим и Балчик!
Денят изплува сякаш от Марица!
На лодка със бамбукови весла,
преди да дефилира, като птица,
високо над смълчаните била!...
Там, дето още – Хълма се пече,
отвъд реката, до една черница,
но гледа навъсено, като врабче
само във своята празна паница.
Вятърът още – на столче седи,
ала се моли със вдъхновение,
на всяка строфа, която реди –
за своето ново стихотворение!...
Месецът слиза от хълма пеша,
но вместо да тръгне –
на път за Малави…
Решава самичък с ранена душа –
отново в Марица да се удави…
2024 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Ревов Todos los derechos reservados