На лов за усмивки
Ще изгрее светът. Ще изгрее!
Ще те видя на нашето място.
Ще оставя деня да прелее
в гласове, насъбрани натясно.
Ще завѝдя на морските чайки,
че летят и небето ги гали –
а мигът, като паднала гайка,
се върти из сюжети заспали.
Ще умея добре да целувам.
Ще завия морето с въздишки.
Ще се смея, когато рисувам
любовта в наметало войнишко.
Ще нощувам до твоето тяло
и до твоите фини извивки.
Ще сънувам, че ние сме цяло,
полетяло на лов за усмивки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Благодаря Ви, че се спряхте тук. Според мен усетихте позитивната надежда, изразена от стихотворението. 
