На лов за усмивки
Ще изгрее светът. Ще изгрее!
Ще те видя на нашето място.
Ще оставя деня да прелее
в гласове, насъбрани натясно.
Ще завѝдя на морските чайки,
че летят и небето ги гали –
а мигът, като паднала гайка,
се върти из сюжети заспали.
Ще умея добре да целувам.
Ще завия морето с въздишки.
Ще се смея, когато рисувам
любовта в наметало войнишко.
Ще нощувам до твоето тяло
и до твоите фини извивки.
Ще сънувам, че ние сме цяло,
полетяло на лов за усмивки.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Благодаря Ви, че се спряхте тук. Според мен усетихте позитивната надежда, изразена от стихотворението. 
