1.08.2012 г., 20:58

На лутането из мислите стиха

695 0 0

На лутането из мислите стиха

 

Да си сам не е работа шега,

сам със мислите да си,

мислиш си ти за това що е съдба,

за какво ги има парите или женската суета...

 

Да си сам не е лесно -

изтезаваш се, ридаеш

и за мисълта ти става тесно,

докато се луташ и страдаеш

из глъбините на душата,

из улиците на сърцето

и излезеш "На терзанията" площада.

 

Самотата може да убие,

може да те превърне в изрод,

от нейната болка сърцето да не бие,

от присъствието ù ти избива пот,

 

сълзите ù да ги възпреш,

те пак ще се надигнат

и главата в стената да опреш,

мислите пак ще те настигнат.

 

Затвор, казват, е тялото за душата,

а мисълта човешка не е ли затвор -

когато сам себе си наказваш,

когато сам себе си отказваш?

 

Когато мислиш си "еди си какво",

когато ти мислиш си за едно,

то било друго, а всъщност трето

и накрая се оказва четвърто или пето.

 

Да се луташ сам с мисълта си

трудно е и това правя аз сега

и се чудя губя ли ума си,

докато усещам пустата тъга?

 

А самотата си седи и ме гледа -

представям си я сега в главата си -

до мен застанала на не повече от педя,

апатично и безмълвно стои си.

 

Погледна ли я, изпадам в ужас,

тялото се сепва, не мога да помръдна.

Тя отваря уста и чувам онзи възглас:

"Моя си и от тук не ще си тръгна!"

 

Събуждам се - сън ли всичко е било,

или просто капан коварен на мислите едни,

а не искам да да мисля какво е могло

да бъде преди, в отминалите дни.

 

Не искам да мисля каква съм била

или какво съм направила, какво не,

а защо си мисля само за това -

за това, което не може да се върне?

 

Айде стига толкова, омръзна ми вече! -

така да си прекарвам деня от сутрин до вечер -

Да се самонаказвам сам-сама,

вместо нещо да променя...

 

Да, трудно е и ме боли

и да, понякога избиват ми сълзи,

но ако не ги избърша

... не знам как ли ще завърша,

 

 в какво ще се превърна? - в обвивка,

която нищо не може да даде...?

Затова сега ще ви подаря своята усмивка,

ще се опитам нещо да променя, ще опитам поне...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...