17.03.2011 г., 6:54

На лъжеприятелите

879 0 2

Изживей
милиони прекрасни моменти
с човек, но добре запомни:
на него му стига
едва едно зло
етикет да ти лепне -
"Злодей!"



Аз не зная какво извърших,
но ме гледате изпод вежди
и таите напразни надежди -
шоколадите* ми се свършиха.

Във сърцата ви ярост се гърчи,
там гнездо свила е злобата,
аз не ще се кланям на сноби -
шоколадите ми се свършиха.

Ръце повече няма да кърша,
да търся живот в катакомбите.
Душите си пусти заложихте...
Шоколадите ми се свършиха.

И доброто във вас да потърся,
аз не ще си сменя мнението.
Изчерпа ми се търпението,
а за вас, низвергнати мърши -
шоколадите ми се свършиха!



*Веднъж поднесох на един от тях шоколад като извинение. Да се разбира в този си смисъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм сигурен, че даже искам да го има. Вярно, има си заложен малко обощен смисъл извън конкретната ситуация, но предпочитам да ги забравя тези хора. Благодаря ти за съвета, може би като се поосвободя след време ще го погледна отново и ще го редактирам (:
  • Стихотворението според мен има дълбок смисъл и провокира.
    Аз съм последния човек,който ще критикува пунктуацията(и аз греша доста),както и разните малки моменти..
    Като цяло ми хареса.И то много!
    Понеже мен ме критикуват доста за подобни неща(аз съм благодарна-така се уча и израствам),
    съветът ми е,прочети си го отново и ще ти дойдат по-добрите редове.
    За да стане първокласно,защото то "пърха" да бъде такова!
    Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...