На майка ми
Мила мамо зная колко
колко много те боли
че животът ти премина
повечето през сълзи
Че съдбата тъй жестоко
и безмилостно за кратко
стори рани две дълбоки
първо татко после батко
Ти остана мила мамо
с болката си у дома
с искрицата надежда само
в мене твойта дъщеря
А аз понякога неволно
със дела и лоши думи
те ранявах толкоз болно
като със куршуми
Моля мамо да намериш
сили пак да издържиш
и да можеш да успееш
отново мамо да простиш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
