Зои (Живка Иванова)
26 250
28.08.2007 г., 21:53 ч.

На майка ми 

  Поезия
752 0 6

Понякога се питам, откъде намери сили

да тръгнеш по чуждите земи

и свойто място отново преоткри ли,

там да бъдеш себе си успя ли ти?

 

Колко труден е живота ти, не зная,

сама се бориш и успяваш ти,

за болките ти мога само да гадая

и никога не виждам твоите сълзи.

 

И как намираш сили да се смееш,

разказвайки за пътя си не лек

и като звезда красива грееш

и в студ, и мраз, и в зноен пек.

 

Да кажа колко много те обичам,

не ще намеря думи на света,

ще кажа само, че на тебе да приличам

е моята най-искрена мечта.

© Живка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно откровение!!!И аз не знам как да се отблагодаря
    на моята майчица, сигурно няма да мога достатъчно, освен
    по този начин, с хубав стих, като твоя!!!Поздрав!!!
  • Прекрасен стих, Зои! Как само си наредила думите... Стигат дълбоко в сърцето, браво!
  • Много, много ви благодаря!!!
  • Много съкровено и много признателно, емоцията е чудесно предадена.

    Ще си позволя да ти предложа да редактираш "ти"-тата, мисля че малко затромавяват стиха.
    С най-добри чувства:Ели.
  • Браво,страхотен стих!
  • Много хубави са думите , които казваш на майка си,Зои.Прекрасен стих.Тя навярно много ти се радва , като мен. С обич.
Предложения
: ??:??