На майка ми
Понякога се питам, откъде намери сили
да тръгнеш по чуждите земи
и свойто място отново преоткри ли,
там да бъдеш себе си успя ли ти?
Колко труден е живота ти, не зная,
сама се бориш и успяваш ти,
за болките ти мога само да гадая
и никога не виждам твоите сълзи.
И как намираш сили да се смееш,
разказвайки за пътя си не лек
и като звезда красива грееш
и в студ, и мраз, и в зноен пек.
Да кажа колко много те обичам,
не ще намеря думи на света,
ще кажа само, че на тебе да приличам
е моята най-искрена мечта.
© Живка Иванова All rights reserved.
