На майка ми
На майка ми
За всеки миг, разпънат в необичане;
в куршумите, пробили до сърцето ти.
За всеки стих, осъден на изричане
и болката от пръстите ни сплетени.
За тръпката - онази, забранената
и чуждите неволи необяздени.
За нужната утеха, неприетата
и спомените тъжни, но запазени.
За грешната преценка и отплатата.
За ревностно прикриваната истина
от крехките дантели на душата ти.
За мъката, сред нощите разлиствана
и розите по тъмно неоткъснати.
За думите, по устните полепнали.
За раните от вчерашните сблъсъци
в ръцете ти, трептящи и олекнали.
За сетния ти дъх след толкоз тичане
към моето сърце, неблагодарното.
Повярвай на наивното "Обичам те".
Обичам те, едничка моя мамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
