На майка ми
На майка ми
За всеки миг, разпънат в необичане;
в куршумите, пробили до сърцето ти.
За всеки стих, осъден на изричане
и болката от пръстите ни сплетени.
За тръпката - онази, забранената
и чуждите неволи необяздени.
За нужната утеха, неприетата
и спомените тъжни, но запазени.
За грешната преценка и отплатата.
За ревностно прикриваната истина
от крехките дантели на душата ти.
За мъката, сред нощите разлиствана
и розите по тъмно неоткъснати.
За думите, по устните полепнали.
За раните от вчерашните сблъсъци
в ръцете ти, трептящи и олекнали.
За сетния ти дъх след толкоз тичане
към моето сърце, неблагодарното.
Повярвай на наивното "Обичам те".
Обичам те, едничка моя мамо.
© Яна All rights reserved.
