Mar 18, 2014, 10:25 PM

На майка ми 

  Poetry » Phylosophy
859 3 9

На майка ми

 

За всеки миг, разпънат в необичане;
в куршумите, пробили до сърцето ти.
За всеки стих, осъден на изричане
и болката от пръстите ни сплетени.


За тръпката - онази, забранената
и чуждите неволи необяздени.
За нужната утеха, неприетата
и спомените тъжни, но запазени.


За грешната преценка и отплатата.
За ревностно прикриваната истина
от крехките дантели на душата ти.
 За мъката, сред нощите разлиствана

и розите по тъмно неоткъснати.
За думите, по устните полепнали.
За раните от вчерашните сблъсъци
в ръцете ти, трептящи и олекнали.


За сетния ти дъх след толкоз тичане
към моето сърце, неблагодарното.
Повярвай на наивното "Обичам те".
Обичам те, едничка моя мамо.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Само сълзи от щастие за вас.
  • Знам, че майка ти е много щастлива с дъщеря като теб и заслужено се гордее със своята Яна! От къде го знам ли? Сърцето ми го подсказва, дори без да го питам, и е готово да ти се възхищава, дете!
  • Разплака ме,Янче! Великолепно, искрено, дълбоко затрогващо посвещение! И аз съм майка на две дъщери , почувстах го...Бъдете благословени- ти и майка ти!
  • Благодаря!
  • Много въздействащ стих, който няма как да не те развълнува...настръхнах...Поздравления!
  • Благодаря.
  • Силно въздействащо послание!!!
    Поздрави!!!
  • За теб винаги, Ивченце.
  • Много ми хареса строфата за розите Прекрасно стихотворение, браво, Янинка:P
Random works
: ??:??