На майка ми
Броя годините, от както си отиде.
Да поговорим за последно, не успях дори …
Аз зная, болката ми няма да отмине.
В душата ми кандилото не спи.
За всичко още си ми нужна. За съвет.
Да ме напътстваш, ако нещо сбъркам.
С усмивка да ми кажеш: „На късмет!“
За позабравена рецепта, за прегръдка.
Все повече на тебе заприличвам.
Очите ти ме гледат в огледалото.
И също силно като теб обичам.
Дано не видиш, че съм плакала…
Днес е ден за помен. Рана се отвори.
Винаги до мен си, нищо, че те няма.
Свещи ще запаля. С теб ще поговорим…
Споменът ме милва с дланите на мама…
В днешния ден преди 17 години мама напусна този свят... Не бих искала да натъжа никого... Тя би се радвала на всеки на усмивката и на добрата дума. А аз съм и благодарна, че успя да ми ги предаде и на мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
тогава това е за нея.
