Аз галя уморената глава,
полегнала на мойто рамо.
Макар и с прошарена вече коса,
ти си тъй красива, мамо!
Знам, че пътят ти не е бил лек,
изпълнен с безброй тревоги и безсънни нощи,
за да направиш от мене човек
си вършила всичко и вършиш все още!
Вглеждам се в очите ти дълбоки
събрали в себе си мъдростта на годините,
но виждам само рани жестоки,
отнели красотата на младините ти. ...