На майките
На майките
До тебе бях в последните ти дни, когато спря сърцето ти да бие,
и с болка склопих скъпите очи, но кой сълзите мои ще изтрие,
тъй както някога, когато бях дете, притиснал се до топлата ти пазва,
запазил спомена за галещия глас, как приказки омайни ми разказва.
Пораснах, възмъжах, а този глас със внуци и правнуци беше
и в ранно утро, и във късен час, отново чудни приказки редеше.
А колко майки чакат миг такъв - на внуци и правнуци да се радват,
но е в чужбина родната им кръв и само във съня им се прокрадват.
От пейките, пред къщи запустели, напразно взират се с невиждащи очи
след спомени внезапно връхлетели, проблясват тежки майчини сълзи…
Въздишки от гърдите се отронват, животът се изнизва ден след ден,
и длъжни сме десница да целунем, преди завинаги да се превърнат в тлен.
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
