На мама
Не те сънувам вече, мамо.
Дали за нещо си сърдита?
Затуй, че рядко свещи паля
и не ти омесих пита?
Ти знаеш, че съм във чужбина
и църква има, но далече.
Наоколо са все джамии -
„Аллах акбар" се чува вечер.
За Коледа ще си пътувам,
Ако ли не - ще е на лято.
На гроба снимката ти ще целувам,
ще спомням времето, когато
коси ми сплиташе с усмивка,
а аз целувах те и литвах...
Навреме що не ме повика?!
Кого днес за съвет да питам...?
Не те сънувам вече нощем.
Дали за нещо си сърдита?
Затуй, че си не взехме сбогом,
прости... не спират да текат сълзите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Белинска Всички права запазени
