Oct 3, 2008, 10:47 PM

На мама

  Poetry » Other
2K 0 17
 

Не те сънувам вече, мамо.

Дали за нещо си сърдита?

Затуй, че рядко свещи паля

и не ти омесих пита?

 

Ти знаеш, че съм във чужбина

и църква има, но далече.

Наоколо са все джамии -

„Аллах акбар" се чува вечер.

 

За Коледа ще си пътувам,

Ако ли не - ще е на лято.

На гроба снимката ти ще целувам,

ще спомням времето, когато

 

коси ми сплиташе с усмивка,

а аз целувах те и литвах...

Навреме що не ме повика?!

Кого днес за съвет да питам...?

 

Не те сънувам вече нощем.

Дали за нещо си сърдита?

Затуй, че си не взехме сбогом,

прости... не спират да текат сълзите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Белинска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поклон! Невероятно е!
  • сякаш нещо ме стисна за гърлото... не мога да го коментирам просто.. прегръщам те..
  • Изцяло споделям мъката ти. Раната ти нивга не ще зарасне.
  • Благодаря на всички за съпричастието! Стиха написах за свекърва си, която е още жива, но преди няколко дни се почувства зле и плака, че синът й не е в Б-ия...
    Моята майка почина преди 6 години в ръцете ми.Още боли!И наистина вече не я сънувам...
  • Ох,тъжно...
    И аз бях някъде по света,когато Мами умря! И аз не я сънувам,,но съм сигурна,че ни обичат

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...