На мама
Каква мечта си имам, питаш, мамо,
и колко мило ме поглеждаш само!
Но в моите очи сълза блещука
и в този миг желая силно да ме няма тука!
Защото, скъпа моя, мила мамо...
ах, колко мило ме поглеждаш само!
Желая истински да съм щастлива
и ти да си до мене, докато съм жива!
Желая също, мила моя мамо,
да имам вечно твойто топло рамо,
да мога всичко лошо и добро аз да ти казвам
и колко силно те обичам, само да показвам.
Но не мога, мила, скъпа мамо,
а с колко обич ме поглеждаш само!
Да повярвам, че те заслужавам
и тази болка вечно аз да побеждавам!
Защото, мила мамо,
искам да ми вярваш само.
Защото всяка болка, всяка мъка в мен тая
и теб не искам да безспокоя.
Защото аз обичам всички, мамо,
но мене няма кой да ме обича само!
Затуй желая да съм истински щастлива,
а щастието аз с обич силна сливам!
Но питаш ме каква мечта си имам, мамо!
А аз те гледам и сълзи проронвам само!
Защото от мечтите ме боли,
а от сълзите силно ми горчи!
Но Обичам те! - това помни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Георгиева Всички права запазени
