На мама
Мила майчице, моя изстрадала мамо,
моя единствена нежна закрилнице,
на любовта ти отплащах се само
с обиди и болка... Прости ми!
Прости ми, най-свята от всичките майки!
Ръцете ти, майко, целувам смирено,
очите ти, челото, майко-страдалнице,
направила всичко в живота за мене!
Недоразбрана, обидена, миличка мамо,
как си намирала святата сила,
в сърцето си чисто, в сърцето голямо,
отново и пак да ми бъдеш закрила!
В болката пак да ми даваш ръката си,
неутешена - да бъдеш за мене утеха -
с цената на белите нишки в косата си,
с цената на будните нощи нелеки.
Ти даваше обич - аз връщах тревоги,
даряваше нежност - аз мъка в отплата!
Повярвай ми, мамичко, само да можех,
бих изличила в сърцето тъгата!
Но времето, знаеш, не мога да върна -
на твоята прошка надявам се само.
Сега съм при теб - да те прегърна,
да си поплача... Обичам те, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
