На мама
На мама
Ако можех с ръка да изтрия умората,
набраздила челото ти, морното,
да изпия тревогата, смазала
на сърцето ти порива...
Бих погалила с поглед душата ти,
наранена във битки спечелени.
Да докосна ръката ти старческа,
бих пътувала дълго във времето.
Ако можех да върна моментите
на щастливо човешко обричане,
бих останала нейде във спомена
като малко, страхливо момиче...
Бих останала, ала времето
има планове други за хората,
затова запокитва душите ни
да се скитат самотни по пътя си
и да търсят надеждата, сгрявала
на предците огнищата пустите.
Твърде късно разбрах, но със сигурност
не отлагам моментите, ценните,
затова ще достигна мечтите си
и ще стопля душата ти цялата,
оцеляла във битките с времето.
28 ноември, 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Николова Всички права запазени
