Jan 12, 2011, 4:09 PM

На мама

  Poetry » Other
749 0 3

На мама

Ако можех с ръка да изтрия умората,
набраздила челото ти, морното,
да изпия тревогата, смазала
на сърцето ти порива...
Бих погалила с поглед душата ти,
наранена във битки спечелени.
Да докосна ръката ти старческа,
бих пътувала дълго във времето.
Ако можех да върна моментите
на щастливо човешко обричане,
бих останала нейде във спомена
като малко, страхливо момиче...
Бих останала, ала времето
има планове други за хората,
затова запокитва душите ни
да се скитат самотни по пътя си
и да търсят надеждата, сгрявала
на предците огнищата пустите.
Твърде късно разбрах, но със сигурност
не отлагам моментите, ценните,
затова ще достигна мечтите си
и ще стопля душата ти цялата,
оцеляла във битките с времето.
28 ноември, 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...запокитва душите ни да се скитат самотни по пътя си" - за това изглежда са душите.
  • всичко написано за майката докосва, много успешно стихо, мн чувствено
  • Сбъдване, Кейт!
    "Всичко за майка ми" - и на филм, и наяве

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...