На мама
На мама
Ако можех с ръка да изтрия умората,
набраздила челото ти, морното,
да изпия тревогата, смазала
на сърцето ти порива...
Бих погалила с поглед душата ти,
наранена във битки спечелени.
Да докосна ръката ти старческа,
бих пътувала дълго във времето.
Ако можех да върна моментите
на щастливо човешко обричане,
бих останала нейде във спомена
като малко, страхливо момиче...
Бих останала, ала времето
има планове други за хората,
затова запокитва душите ни
да се скитат самотни по пътя си
и да търсят надеждата, сгрявала
на предците огнищата пустите.
Твърде късно разбрах, но със сигурност
не отлагам моментите, ценните,
затова ще достигна мечтите си
и ще стопля душата ти цялата,
оцеляла във битките с времето.
28 ноември, 2010
© Екатерина Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"...запокитва душите ни да се скитат самотни по пътя си" - за това изглежда са душите.
-
всичко написано за майката докосва, много успешно стихо, мн чувствено
-
Сбъдване, Кейт!
"Всичко за майка ми" - и на филм, и наяве
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
