10.05.2013 г., 11:34

На мама

845 0 1

Нежна музика в пролетен цвят,

ти приличаш на него, мамо.

Белота, светлини се роят,

падат тихо да твоето рамо.

 

Повей лек от крило на паун

в пъстра пролет със теб се изкачва

към луната след дългия ден

и разпръсва се топъл във здрача.

 

Ти, безсмъртна във мойто сърце.

Ти си моята цъфнала пролет.

Аз за тебе съм още дете

и за тебе душата се моли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...