May 10, 2013, 11:34 AM

На мама

  Poetry » Other
852 0 1

Нежна музика в пролетен цвят,

ти приличаш на него, мамо.

Белота, светлини се роят,

падат тихо да твоето рамо.

 

Повей лек от крило на паун

в пъстра пролет със теб се изкачва

към луната след дългия ден

и разпръсва се топъл във здрача.

 

Ти, безсмъртна във мойто сърце.

Ти си моята цъфнала пролет.

Аз за тебе съм още дете

и за тебе душата се моли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...