На мама

Poetry » Other

846 0 1

Нежна музика в пролетен цвят,

ти приличаш на него, мамо.

Белота, светлини се роят,

падат тихо да твоето рамо.

Повей лек от крило на паун

в пъстра пролет със теб се изкачва

към луната след дългия ден

и разпръсва се топъл във здрача.

Ти, безсмъртна във мойто сърце.

Ти си моята цъфнала пролет.

Аз за тебе съм още дете

и за тебе душата се моли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0