На мама

Обичта ти по чиста е от снежинките през зимата

и топли повече от юрган пред камината.

Обичта ти по силна е от ударите на боздуган

и по невинна от думите на малчуган.

Oбичта ти грее по ярко от слънцето денем

и свети по силно от луната нощем.

Готова си да разкъсаш, всеки който ме наранява,

готова си да се бориш с всеки, който ме застрашава.

Ала когато се бореше с коварната болест

и макар сърцето ти да беше изпълнено с горест,

и дори болеста да ти причиняваше болка,

и болеше по непоносимо и тежко,

сякаш те пробождаха с кърфици без упойка.

Дори когато тялото ти гаснеше,

няма да забравя-запечатано с огън е в душата ми,

обичта ти към мен, как пак в грижа се проявяваше.

Когато гледах как очите ти викаха от мъка

и как светлината в тях едва блещука,

когато гледах как силите те напускат

и когато чух че раните ти лек не ще получат,

можех само с думи остри този ден да прокълна

и с моите плачещи очи пъкъла да загася.

Но ти не се предаде,

на противника живота си не даде.

Но ти глава не преклони, 

пред армиите на противника бялото знаме не свали.

С воля по могъща от силата на ураган,

воюва,сражава се за нов живот -засмян.

Ти не се оттегли в покоите на вечноста,

ти победи и разкъса веригите на смърта.

Ти си моят герой ,

изправи се срещу демони безброй.

ти показа ми пример ярък,

устоявайки на това страдание

ти дари ми най-големия подарък.

Искам да ти кажа обичам те,

защото знам- животът може да е кратък.