На метър и вятър...
На метър съм и вятър от земята,
по-дребна съм от зрънце, незначима.
Два метра съм, щом стъпя на ината,
рогата съм достатъчно, за трима.
Като проклета кукувича прежда,
нечистите ви помисли препъвам.
И камъче съм ръбесто - надежда,
в най-лепкавото блато не потъвам.
Летят години. Все една и съща,
на себе си за миг не изменила.
Аз - дребосък, душата - като къща,
едва удържа женската ми сила.
Сърце широко,пролетна поляна,
цъфтят на воля думите, мечтите...
И някой ден, когато мен ме няма,
най-малката търсете от звездите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
