Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
27.08.2019 г., 10:24 ч.

На метър и вятър... 

  Поезия » Философска
1149 10 15

На метър съм и вятър от земята,
по-дребна съм от зрънце, незначима.
Два метра съм, щом стъпя на ината,
рогата съм достатъчно, за трима.

 

Като проклета кукувича прежда,
нечистите ви помисли препъвам.
И камъче съм ръбесто - надежда,
в най-лепкавото блато не потъвам.

 

Летят години. Все една и съща,
на себе си за миг не изменила.
Аз - дребосък, душата - като къща,
едва удържа женската ми сила.

 

Сърце широко,пролетна поляна,
цъфтят на воля думите, мечтите...
И някой ден, когато мен ме няма,
най-малката търсете от звездите...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??