С млади дами бях насред кафето

и се кефих, може би, загдето

младостта припомних си завчаска

и сърцето бързо ми затряска.

Хайде, мила, пак да се сбереме,

хайде, мила, днеска му е време!

Знаеш ти, горя със пламък нов,

знаеш ти, готов съм за любов.

Знам, ще кажеш:ти не си сериозен,

ала аз си имам план помпозен-

вече няма хич да те гламосвам,

нито чувствата ти да плячкосвам.

Ще си бъда хрисим, па и мил

и ще съм нормален, не дебил.

Във крака ти гордостта ще сложа,

повече не ще да се изложа.

И когато пак ме ти приемеш,

моето сърце в ръце ще вземеш,

ще усетиш-вече съм ти роб,

буква най-безгласна чак до гроб!