На милата
С млади дами бях насред кафето
и се кефих, може би, загдето
младостта припомних си завчаска
и сърцето бързо ми затряска.
Хайде, мила, пак да се сбереме,
хайде, мила, днеска му е време!
Знаеш ти, горя със пламък нов,
знаеш ти, готов съм за любов.
Знам, ще кажеш:ти не си сериозен,
ала аз си имам план помпозен-
вече няма хич да те гламосвам,
нито чувствата ти да плячкосвам.
Ще си бъда хрисим, па и мил
и ще съм нормален, не дебил.
Във крака ти гордостта ще сложа,
повече не ще да се изложа.
И когато пак ме ти приемеш,
моето сърце в ръце ще вземеш,
ще усетиш-вече съм ти роб,
буква най-безгласна чак до гроб!
© Георги Янков All rights reserved.
